Улица „Иван Вазов“ от край до край: Огради, врати и дворове

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. Днес предлагаме една фоторазходка с поглед към оградите и вратите по улицата, елементи от културното наследство, на които по-рядко обръщаме внимание:

Когато се говори за ценните сгради, културно наследство, едни елементи някак често остават извън акцента: оградите и дворните врати. А тяхното оформяне никога не е било случайно. В оградите също има творчество, стилови специфики, които се променят с времето.

Техният живот също е специфичен. Понякога, „забравени“ в различни ремонти, които унищожават сградите, оградите оцеляват и продължават да пазят историческа памет. Но също така забравени, те често са в лошо състояние – с ръжда, отчупени части, понякога с изгубени детайли, поради многократно боядисване. Това творчество пък почти винаги остава анонимно, за разлика от архитектура, живопис, скулптури, се смята, че излиза от ръцете на незапазени в историята майстори, които не са по-малко кадърни в металообработката, отколкото например тези, направили гипсовите орнаменти по фасадите, на които по-често обръщаме внимание.

Във всеки случай оградите и дворните врати често са красива и ценна част от градския живот. А улица „Иван Вазов“ предлага много. За разлика от Главната „Александър I Батенберг“, където повечето фасади стъпват на уличната линия, то по „Вазов“ не една и две къщи имат дворове.

Понякога дворовете са задни и малка пътечка покрай къщата води към този заден вход и двор. В този случай пак има красива врата, която води в тази посока.

Стиловото многообразие по „Иван Вазов“, обаче, не е голямо. Повечето врати са метални и са със различни цветни или други природни мотиви. Почти винаги над самата врата има и „фронтон“. Разбира се, някои са по-орнаментирани, други са по-обикновени. Това е типичният стил за края на XIX и началото на XX век. Някои от тях дори са идентични, явно поръчвани от едно и също място.

Само 3-4 са случаите по улицата на по-модерни разработки. Огради, в които мотивите са по-изчистени геометрични на сгради от края на 20-те или 30-те години. Най-изчистени огради има и от още по-новите сгради по улицата от 60-те години на миналия век.

Разбира се, не всички къщи са с дворове или задни входове. Не една или две къщи имат врати директно към улицата. А тези врати също често са изключително красиви, с богата дървена разработка.

За съжаление, ако много от оградите или вратите не са в добро състояние, то на места тези елементи напълно отсъстват. Почти всички дограми и входове на партерно ниво са изчезнали през годините. Витрините на магазините вече масово са с големи стъкла – също както по Главната и други подобни улици. Запазени витрини, както по улица „Карловска“, са изключителна рядкост в града.

Но все пак улица „Иван Вазов“ пази много от красивите огради и прекрасни врати към тротоара, които са достъпни за наслада от всеки преминаващ пловдивчанин или гост на града.

Други статии от поредицата „Улица „Иван Вазов“ от край до край“:

Посолства и училища – за сградите от площад „Централен“ до „Авксентий Велешки“

100 вековни чинара… и две липи отпред – за дърветата по улицата